1046 София, бул. Христо Смирненски 1; тел.: +359 2 963 52 45

ЕС ни дава 2 млрд. евро за магистрали и жп линии

09 Януари 2015

Влаковете между Пловдив и Бургас ще се движат със скорост до 160 км/час Със средства от Брюксел пускат 8 станции от третия лъч на метрото.

През 2015 г. бизнесът ще разчита изключително много на парите от ЕС. Това важи с особена сила строителния бранш тъй като най-големите проекти за изграждане на транспортна инфраструктура се финансират именно със средства от Общността. Една от най-важните за страната оперативни програми - "Транспорт и транспортна инфраструктура", вече бе одобрена от Брюксел. Съвсем скоро се очаква одобрение да получи и ОП "Региони в растеж". Така именно средствата от ЕС за магистрали, жп линии и за развитие на регионите ще са първите, които ще потекат към България и ще дадат тласък и на икономиката на страната като цяло.

Над 2 млрд. евро ще получи България от ЕС за магистрали, първокласни пътища и жп линии, както и за доизграждане на метрото в София. Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020" (ОПТТИ) е втората програма за България, която вече е одобрена от Европейската комисия (след ОП "Развитие на човешките ресурси"). До последно от Брюксел пристигаха сигнали, че ОПТТИ да бъде одобрена чак през март заедно с повечето от останалите оперативни програми на 28-те страни членки, но Брюксел направи реверанс към премиера Бойко Борисов и пусна средствата по един от най-важните за България инвестиционни документи.

1 604 449 168 евро е безвъзмездната помощ, която България ще получи по новата ОПТТИ. 1,144 млрд. евро от тях ще са от Кохезионния фонд, а 459,76 млн. евро - от Европейския фонд за регионално развитие. Освен тях България ще може да разчитаме и на около 575 млн. евро за финансиране на важни инфраструктурни проекти от механизма "Свързана Европа". За разлика от досегашната ОП "Транспорт 2007-2013", през новия програмен период акцентът ще бъде поставен върху модернизацията на екологичния железопътен транспорт. 673 млн. евро от средствата по ОПТТИ ще бъдат инвестирани в три приоритетни жп проекта. Първият е довършването на рехабилитация и модернизация на жп линията Пловдив - Бургас за скорости 160 или 130 км/час (в зависимост от радиусите на всяка конкретна жп отсечка). Това е Фаза 2 на проекта, който е основна част от Коридор 8. Инвестицията на стойност 320 млн. евро включва и обновяване на жп възлите Пловдив и Бургас. Като част от проекта до 2020 г. ще бъдат изцяло обновени и жп гарите Стара Загора, Нова Загора, Ямбол и Карнобат.

Вторият жп проект, чиято индикативна стойност е 740 млн. евро, е модернизацията на жп линията Елин Пелин - Ихтиман - Септември. Това е най-скъпият и тежък за изпълнение жп обект, голяма част от който ще мине по съвсем ново трасе с множество тунели и виадукти.

Същата сума от 673 млн. евро, е заложена в ОПТТИ и за модернизация на пътната ни инфраструктура. Тук приоритетен е проектът за изграждане на Лот 3 на магистрала "Струма" като за него средствата от ЕС гарантирани. Участъкът от 62 км включва изграждане на два тунела с обща дължина 17,5 км, а индикативната му стойност е 750 млн. евро. Като приоритетни в "Стратегията на ОПТТИ", която е неразделна част от програмата, са включени и два участъка от АМ "Хемус" с обща дължина 145 км, чиято обща индикативна стойност е 780 млн. евро. Изграждането на трасето Ябланица - пътен възел Плевен/Ловеч - Велико Търново ще се изгражда със сигурност, но със средства, които бъдат спестени от ОПТТИ, както и с пари от държавния бюджет или със заеми от международни банки.

Абсолютно същото важи и за третият приоритетен пътен проект - тунелът под Шипка с дължина 3,2 км и индикативна стойност 100 млн. евро.

Приоритет в новата ОПТТИ е и изграждането на 7,8 км от най-тежкия подземен участък от третия лъч на метрото в София, заедно с 8 метростанции на стойност 434 млн. евро. В документа са заложени и 21,6 млн. евро и за удължаването с 1,3 км на метролиния 2 и изграждане на една нова метростанция по нея.

Отделно по време на втория програмен период със средства от новия финансов механизъм на ЕС "Свързана Европа" ще бъдат финансирани два важни инфраструктурни проекта. Първият е обновяването на жп линиите Драгоман - София и София - Елин Пелин с обща дължина 65 км плюс жп възел София, с индикативна стойност 200 млн. евро. Вторият е модернизацията на жп трасето Видин - Медковец (60 км), част от линията София - Видин, с около 375 млн. евро.

Е700 млн. чакат да бъдат усвоени

Още 700 млн. евро по старата ОП "Транспорт 2007-2014" (ОПТ) трябва да усвоим до края на 2015 г., отчетоха от дирекция "Координация на програми и проекти" в транспортното министерство. Това е близо 35% от предоставената от ЕС безвъзмездна финансова помощ по 5-те приоритетни оси на ОП "Транспорт".

С тези 700 млн. евро ще бъдат рехабилитирани още над 260 км жп линии, ще се модернизират две от най-големите жп гари - София и Бургас, ще приключи строителството на над 125 км автомагистрали и на 28 км първокласни пътища, ще бъдат пуснати в експлоатация още 7,6 км и 7 метро станции от метрото в столицата. Ще бъде завършен и интермодалният терминал в Пловдив и ще бъдат изградени информационни системи за управление на трафика.

Досега по ОПТ са усвоени около 1,3 млрд. евро, с които са модернизирани над 242 км жп линии, една голяма гара - Пазарджик, новоизградени са над 140 км автомагистрали и са обновени 49 км първокласни пътища. Със средства от ОПТ бяха изградени и пуснати в експлоатация и 13 метро станции и 13 км метро линии в София.

По-малките селища ще се конкурират с проекти.
На пролет тръгват парите за регионални шосета и училища.
Финансирането за големите градове ще стартира в средата на годината


В началото на януари се очаква Европейската комисия да одобри проекта на ОП "Региони в растеж", който беше внесен в Брюксел на 17 ноември 2014 г. Първите схеми по програмата вероятно ще бъдат отворени още през пролетта на новата 2015 г. С най-голяма готовност към момента са схемите за регионални пътища и образователна инфраструктура. Пътната агенция също е готова с проектите за по-голяма част от малките шосета, които ще бъдат обновени по програмата. Така 380-те милиона лева, които са предвидени за тази цел вероятно ще са и първите европари, които ще бъдат усвоени по новата ОП "Региони в растеж". По програмата ще бъдат финансирани отсечки, които осъществяват връзка с евротранспортни коридори и направления.

Също през пролетта, в края на март или началото на април, се очаква да бъде отворена и схемата за образователна инфраструктура. Със средствата по нея ще бъдат обновени местни училища. Европарите, предвидени за висшите учебни заведения ще бъдат достъпни за бенефециентите на по-късен етап.

В средата на годината пък ще стартира кандидатстването с проекти за интегрирано и устойчиво градско развитие по ОПРР 2014-2020 г. По схемата предварително са определени бенефициентите, както и сумите, за които могат да кандидатстват. Това са 39-те най-големи града. Общините ще могат да кандидатстват с проекти за социална, културна и образователна инфраструктура, такива за подобряване на градската среда, транспорт, енергийна ефективност на административни сгради.

За по-малките градове, които са центрове за развитие на няколко общини или на района, също са предвидени средства, като те са целеви за проекти, които решават демографски и социални проблеми. Този тип проекти за бедните региони обаче не са с предефинирани получатели, а средствата ще се разпределят на конкурентен принцип.

Дори програмата не бъде одобрена през пролетта, държавата възнамерява да отпусне авансово средства за сигурните проекти, за които има индикации, че Брюксел ще одобри. В последствие те ще бъдат върнати от бюджета на ОПРР в хазната. Така страната ни няма да се забави с усвояването на европарите и да постави ефективното им използване под риск.

Отпускат 496 млн. от програмата на кредит

16% от бюджета на ОП "Региони в растеж" през вторият програмен период до 2020 г. ще бъдат отпускани под формата на финансов инженеринг вместо безвъзмездно. Така 496 млн. лв. от общия бюджет от 3,1 млрд. лв. са заделени за инвестиционни проекти, които имат своята възвръщаемост. Средствата ще бъдат заделени в специален фонд, от който ще се отпускат евтини земи и в който впоследствие ще се връщат отпуснатите пари. След което средствата отново ще отиват за нови инвестиционни и доходоносни проекти. Това обясни за "Стандарт" зам.-строителният министър Десислава Николова след първият комитет за наблюдение по ОП "Региони в растеж". Според правилата на Брюксел, тези кредити могат да бъдат със срок до 23 г., но се очаква основно заемите да се дават за 10-15 г. Именно по този начин през втория програмен период ще се социализират и рекламират туристическите атракции, за които досега Брюксел даваше пари безвъзмездно. По този начин частни фирми, общини и НПО-та ще могат да кандидатстват и за европари за изграждане на паркинги, спортна инфраструктура, културна, здравна и социална инфраструктура, като за пример бе дадено строителството и менажирането на домове за възрастни хора. Според внесеният проект на програмата в Брюксел, тя трябва да осъществи 10 заложени основни цели. Най-много пари са предвидени за мерки за преминаване към нисковъглеродна икономика във всички сектори. 26,26% от средствата по ОПРР са предвидени за тази цел, като 17% от тях са за повишаване на енергийната ефективност на административни и жилищни сгради, а 9% - за развитието на интегриран градски транспорт. 24,04% от средствата са за изпълнение на целта - опазване и защита на околната среда и насърчаване на ефективното използване на ресурсите. Тук е включено финансирането на туристическите атракции, подобряването на градската среда като фактор за растеж, насърчаване на демографското развитие и създаване на работни места. Част от средствата тук са насочени и пряко за възстановяване и развитие на зони с потенциал за икономическо развитие, чиято роля е да привличат инвестиции в регионите. 19,30% от програмата е предвидена за изпълнение на тематична цел - насърчаване на социалното приобщаване, борба с бедността и всяка форма на дискриминация. За образование и поощряване на ученето през целия живот са предвидени 14,4% от бюджета на ОПРР. 12,61% са заделени за транспорт и транспортна инфраструктура. Независимо от делението по тематични цели, общо над половината сума ще трябва да насърчи устойчивото развитие на градовете, а 6,85% - да укрепят връзките между градовете и селата.