На 19-ти Май 2015г. в УАСГ се проведе семинар на тема „Насоки за подобряване безопасността на пътната инфраструктура“.
Семинарът беше открит от д-р Николай Иванов – Председател на УС на ББА Пътна Безопасност и проф. д-р инж. Николай Михайлов – Ръководител катедра „Пътища“ към УАСГ.
Проф. д-р инж. Николай Михайлов, Ръководител катедра „Пътища“ към УАСГ, в приветствието си сподели, че темповете на развитие на автомобилостроенето – скорост, товароносимост са изключително бързи и поставят сериозни задачи пред инженерите и проектантите в пътното строителство. В словото си, той, отбеляза необходимостта от промени на Правилниците за движение по пътищата в България и готовността на научната общност да ги реализира. Проф. Михайлов даде примери каква е досегашната практика в проектирането на пътища и наличието на дисбаланс между пътя като съоръжение и автомобилите, които го ползват.
На форума присъстваха представители на: Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на вътрешните работи, Агенция Пътна Инфраструктура, Столична Община, Областните пътни управление в България, ОДМВР София, ГД Национална полиция, неправителствени организации, пътни проектанти и консултанти, одитори по пътна безопасност, водещи, специалисти и експерти в пътната безопасност.
В първия панел на семинара „Съвременна безопасност“ бяха представени доклади на тема Безопасността на движението от инж. Алекси Кесяков - ДОККПБДП; Безопасност на работната зона – г-н Хосе Диаз – Директор правителствени въпроси към Европейската пътна федерация, също така бе изнесен и доклад на тема: Елементи за начало и край съгласно ENV 1317-4. Буфери срещу удар съгласно БДС EN 1317-3. Атенюатори за камиони – TMA от д-р Николай Иванов.
Във втората част на семинара „Управление на пътната инфраструктура“, инж. Петко Табаков разгледа нормативната база, касаеща пътните знаци и пътната маркировка, като запозна присъстващите с влезлите в сила от 18 май 2015г. допълнения и изменения в Наредба 18 за пътните знаци и Наредба 2 за пътната маркировка. Необходимостта от извършване на одити и инспекции по безопасност на пътната инфраструктура бе представена от инж. Росица Спасова – одитор по пътна безопасност. Тя показа на присъстващите, каква би била ефективността на мерките след провеждане на инспекции по пътна безопасност върху ПТП с ранени.
На форума изключителен интерес предизвика панела, в който се представи проекта SENSoR на EuroRAP. По него в България са получили оценка 641 км пътища – част от трансевропейската пътна мрежа. Въпреки, че инспектираните километри представляват една много малка част (едва 1,5 %) от националната пътна мрежа, това е едно похвално начало за управлението на пътната ни безопасност. За съжаление обаче резултатите са разочароващи, тъй като 70% от инспектираните участъци са оценени с по-малко от 3 звезди.
В резултат от проведения семинар участниците се обединиха около следните заключения:
- Предвид факта, че задължението за извършване на одити и инспекции по пътна безопасност обхваща единствено пътищата /извън населените места/ – част от Трансевропейската транспортна мрежа, а според статистиката на МВР огромната част от пътно-транспортните произшествия стават не по трансевропейската пътна мрежа, а по републиканската, общинската и уличната мрежа, то е необходимо одити и инспекции да станат задължителни за прилагане и по отношение на републиканската и общинската пътна мрежа в страна. Над 90% от ПТП с тежки последици са станали по националната пътна мрежа. Само по този начин ще успеем да изпълним целите си, поставени в Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата за периода 2011 – 2020г.
- Освен одит по пътна безопасност за новостроящи се и новопроектиращи се обекти, то инспекции се предвиждат за пътищата в експлоатация. Всички експерти и специалисти от пътния бранш възлагаме големи очаквания точно от инспекциите за безопасност на съществуващата пътна мрежа, защото точно чрез тях може да се види реалното състояние на пътна инфраструктура в страната. Републиканската пътна мрежа е около 20 000 км, а общинската още 20 000 км. Инспекциите по пътна безопасност трябва да започнат първо от автомагистралите, а на следващ етап – да се приложат и за първокласните, второкласните и третокласните пътища, което ще бъде в унисон с обявения от правителството приоритет тези пътища също да бъдат ремонтирани и обезопасени.
В резултат от проведения семинар участниците се обединиха около следните заключения:
- Предвид факта, че задължението за извършване на одити и инспекции по пътна безопасност обхваща единствено пътищата /извън населените места/ – част от Трансевропейската транспортна мрежа, а според статистиката на МВР огромната част от пътно-транспортните произшествия стават не по трансевропейската пътна мрежа, а по републиканската, общинската и уличната мрежа, то е необходимо одити и инспекции да станат задължителни за прилагане и по отношение на републиканската и общинската пътна мрежа в страна. Над 90% от ПТП с тежки последици са станали по националната пътна мрежа. Само по този начин ще успеем да изпълним целите си, поставени в Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата за периода 2011 – 2020г.
- Освен одит по пътна безопасност за новостроящи се и новопроектиращи се обекти, то инспекции се предвиждат за пътищата в експлоатация. Всички експерти и специалисти от пътния бранш възлагаме големи очаквания точно от инспекциите за безопасност на съществуващата пътна мрежа, защото точно чрез тях може да се види реалното състояние на пътна инфраструктура в страната. Републиканската пътна мрежа е около 20 000 км, а общинската още 20 000 км. Инспекциите по пътна безопасност трябва да започнат първо от автомагистралите, а на следващ етап – да се приложат и за първокласните, второкласните и третокласните пътища, което ще бъде в унисон с обявения от правителството приоритет тези пътища също да бъдат ремонтирани и обезопасени.
- Пътната безопасност да бъде изведена като приоритет в транспортната политика, тъй като пътно-транспортните произшествия и рискът от тях за здравето и живота на хората формират значителни външни разходи, понасяни от цялото общество.
- Да има инвестиции за повишаването на пътната безопасност, като освен чисто човешкият фактор, съществува и силна икономическа логика за необходимостта от инвестиции в пътната безопасност .Изследвания, проведени на ниво ЕС показват, че на 1 евро инвестиции в пътна инфраструктура се очакват до 15 евро икономии от по-малко пострадали, по-ниски разходи за здравеопазване и щети, в резултат от намаляване броя на ПТП. Много е важно да се осъзнае, че РАЗНОСКИТЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА СА ИНВЕСТИЦИЯ, А НЕ РАЗХОД.
- Да се увеличи финансовият ресурс в областта на безопасността на движението по пътищата, защото в дългосрочен план подобни инвестиции при всички случаи биха намалили цената, която българската икономика плаща за катастрофите. Именно доброто финансиране е основната движеща сила на прогреса в намаляването на пътния травматизъм. Видно е, че средствата от ЕС са недостатъчни, което означава, че трябва да се отделят повече бюджетни средства, да се осигурят заемни средства - изобщо крайно наложително е да се положат основите на стабилен държавен механизъм за финансиране на различните дейности и инициативи в областта на безопасността на движението.
