През новия век България заложи на изграждането на магистрали. За 15 години бяха пуснати 362 км нови отсечки, повече отколкото за 30 години строителство преди това.
Еврофондовете бяха допингът. С тяхна помощ вече у нас има три изцяло готови магистрали – "Люлин" край София, "Тракия" (София-Бургас) и "Марица" (Пловдив – турска граница), а "Струма" (София – гръцка граница) трябва да е завършена до края на 2023 г. Няколко години след пуска на новите магистрали обаче резултатът е коловози, цепнатини, пропадания, неравности. По определени участъци друсането е толкова голямо, че при шофиране с по-висока скорост може да се изхвърчи от пътя.
В София картината не е по различна. Основни пътни артерии, ремонтирани през последните години, са с дълбоки коловози. Най-силно се усещат на кръстовището на Орлов мост и в участъци, където има интензивно движение на градския транспорт, като бул."Евлоги и Христо Георгиеви", по южната дъга в посока бул."Цар Борис ІІІ", по бул."Генерал Данаил Николаев" и особено около спирките на градския транспорт.
Знак, че нещо не е наред с новите магистрали и пътните ремонти с европари даде министърката с "цикламеното костюмче", по думите на Бойко Борисов, Десислава Терзиева. После обаче тя замълча, най-вероятно заради риска да не връщаме пари.
Цялостно изследване на какво се дължат неблагополучията по пътните участъци не е правено. Проблемът не е обсъждан нито от Камарата на строителите, нито от браншовата камара "Пътища", както и от катедра "Пътища" в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Това показа допитване на Mediapool.
Причините за деформациите на пътното платно са много и различни. Зависят от конкретния случай. Основната е многократно увеличеният пътен трафик, за който българските магистрали и градски улици не са проектирани. Другите са недобри проекти, геоложки изненади, сбъркани асфалтови рецепти, късно навлизане на новите технологии и разбира се – строителство на най-ниска цена. Такива бяха коментарите от строителния бранш, преподавателите в УАСГ и АПИ.
Мерките, които трябва да се вземат, са в ръцете на възложителя (бел.ред – АПИ), смятат от браншова камара "Пътища" и катедра "Пътища" в УАСГ. Необходимо е още да се възстанови връзката с науката и нормативните документи да отговарят на съвременните изисквания, коментира проф. Николай Михайлов, шеф на катедра "Пътища" в УАСГ пред Mediapool.
Дефектите не могат да се слагат под общ знаменател
Причините за коловозите и неравностите по магистралите не могат да се квалифицират еднозначно и да се слагат под общ знаменател, заявиха от браншовата камара "Пътища".
Според тях "по всяка вероятност има геоложки изненади, пропуски в проектите, пропуски в изпълнението".
"За всеки проявен дефект се назначава комисия от АПИ, където са наясно с конкретиката", посочват от браншова камара "Пътища".
От Камарата на строителите също отговориха, че пътната агенция, която е възложител на обектите, е компетентна да даде отговор.
Цялата статия можете да прочетете: http://www.mediapool.bg/po-magistralnite-kolovozi-news256826.html
