Проф. Михайлов, вие преподавате в университета вече 15 години. Имате ли информация как се реализарт вашите студенти в професията?
- Сега, като се замисля, това ще бъде 13-ият випуск, който ще се дипломира, откакто преподавам в катедрата. Много от колегите имат зад гърба си сериозен опит и кариера.Повечето от бившите ми студенти вече са успели инженери, работят в строителните компании и участват в изпълнението на големи пътни проекти, част от тях работят в администрацията - агенция "Пътна инфраструктура", в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, в общинските администрации. За жалост някои от тях са извън професията. Част от колегите, които завършиха между 2001 и 2004 година, не успяха да намерят работа по специалността си и се наложи да се захванат с професии, несвързани с пътното строителство. Големите инфраструкутрни обекти, които се реализират през последните 7-8 години, дадоха шанс на българския инфраструктурен бизнес не просто да оцелее, а да се развие успешно, а специалистите ни да се реализират. Нашите строители работят в остра конкуренция в европейските компании и не отстъпват на тяхното ниво. Нещо повече, те са предпочитан изпълнител както в България, така и в цяла Европа. Това, разбира се, се дължи и на нашите инженери, които ръководят проектите от страна на изпълнителите, надзора и възложителите в лицето на администрацията.
Как се промени средата и образованието след отварянето на всички граници за студентите?
- Промени се средата не само за образование, но и за работа. Отварянето на границите е възможност от една страна за обучение навън, а от друга, възможност на хора, завършили тук, да работят в чужбина. Това е изключително полезен опит, който помага на специалистите да видят друг начини на мислене и живот, друг подход на обучение и работа, да почерпят опит в съответната област. Всичко това стимулира развитието на личността и изгражда специалиста, създава самоувереност и самочувствие в конкурентна среда.
Вие оглавихте катедрата преди две години, оттогава в нея влязоха много млади хора. Какво очаквате от тях?
- Науката се нуждае от младите хора. В катедрата има много хора с опит и ако го съберем с енергията на младите ще се получи изключително добра симбиоза, която ще помогне на българската пътна наука да се развива, да бъде иновативна, да бъде адекватна на съвремените изисквания. България има всички предпоставки да се превърне в научен център в областта на инфраструктурното стротителство, който да дава иновативни решения на бизнеса и администрацията. Защото от една страна имаме специализирани университети с традиции, а от друга страна имаме силен инфраструктурен бизнес, който непрекъснато се нуждае от конкретни приложни разработки, които да използва в практиката.
По ваша инициатива в УАСГ беше създадена нова магистърска програма "Транспортно строителство", която стартира от тази учебна година. Какви допълнителни познания ще даде на младите специалисти за тяхната реализация?
- Тази магистратура е създадена след анализ за нуждите на администрацията и бизнеса в управлението на големи проекти. Оказа се, че младите колеги, които вече работят, имат нужда от още познания в областта на управлението и контрола на строителния процес. Новата магистратура цели младите колеги да получат по-задълбочен поглед върху транспортната инфраструктура, да се отвори кръга им в работен аспект в областта на проектирането, строителството и поддържането на транспортната инфраструктура, както и за контролните функции. Завършилите освен като ръководни кадри ще имат възможност да се включат като аналитични и приложни специалисти в държавните и местните администрации, изследователски звена, проектантски колективи, фирми и други предприятия в системата на транспортната инфраструктура.
